Когато става въпрос за бензиностанции, газохранилища, зърнобази или химически заводи, една искра може да доведе до катастрофа. Тук правилата за мълниезащита се променят коренно. В тези обекти не е достатъчно просто да "отведем тока в земята" – трябва да гарантираме, че процесът няма да възпламени експлозивната атмосфера.Тази област се регулира от две основни европейски директиви, известни като ATEX (ATmosphères EXplosibles), и съответните български наредби (Наредба № Iз-1971 и Наредба № 11).
В ATEX зоните компромисът е недопустим. Обикновена хлабава връзка на токоотвода, която при нормална къща би останала незабелязана, тук може да бъде източник на фатална искра.
.png)
Какви са ключовите разлики при проектиране и монтаж в Ex (Explosion) зони?
- Изолирана мълниезащита: Това е "златният стандарт" за ATEX. Вместо мълниеприемникът да е монтиран директно върху металния резервоар, той се поставя на дистанцирани мачти или се използват специални изолирани проводници (HVI). Целта е да се предотврати протичането на ток през конструкцията на съоръжението, което би могло да загрее метала и да взриви парите вътре.
- Безкомпромисно изравняване на потенциалите: Всички метални части (тръби, цистерни, корпуси) трябва да бъдат свързани в обща заземителна система, за да се избегне възникването на потенциална разлика и прескачането на искри. Връзките трябва да са осигурени срещу саморазвиване.
- Специализирани компоненти: Използват се само материали, които не генерират искри при удар и са устойчиви на химическа корозия (най-често неръждаема стомана).
- По-чести проверки: Докато за обикновена къща проверката е на 3 години, за взривоопасни зони (Зона 0, 1, 20, 21) законът изисква ежегодни, а понякога и 6-месечни инспекции на изправността.
Проектирането на мълниезащита за взривоопасни зони изисква висш пилотаж в инженерството и прецизно познаване на зонирането (Zone 0/1/2). В Gramko.bg имаме опита и квалификацията да изградим системи, които отговарят на най-строгите изисквания за безопасност. Не рискувайте с вашия бизнес – свържете се с нас за професионална консултация.
Бензиностанции и заводи изискват специален подход. Разглеждаме какво е "изолирана мълниезащита", как се избягват искри и защо проверките в ATEX зони са по-чести.
Работата в среда с потенциално експлозивна атмосфера (ATEX) изисква дълбоко познаване не само на електротехниката, но и на физиката на запалването.
Какво са ATEX Зоните?
Преди да се проектира мълниезащитата, обектът се зонира според честотата на наличие на взривоопасна смес:
- Газ (G): Зона 0 (постоянно наличие), Зона 1 (често), Зона 2 (рядко/краткотрайно).
- Прах (D): Зона 20 (постоянно), Зона 21 (често), Зона 22 (рядко).
Мълниезащитната система трябва да бъде проектирана така, че да не допуска пряко попадение на мълния в Зона 0 или 20 (например вътрешността на резервоар или отдушник).
Защо "Изолирана" система?
Стандартът БДС EN 62305-3 препоръчва използването на изолирана мълниезащита за тези обекти.
При неизолираната система (често срещана при къщи), токът тече по фасадата или покрива. При преминаването на 100 000 ампера, дори най-малкото несъвършенство във връзката може да създаде искра. Ако това се случи до клапан за изпускане на газ, последствията са фатални.
При изолираната система, ние монтираме мълниеприемника (често активен МИД) на самостоятелна мачта или използваме специални изолирани дистанционери, които държат проводника на разстояние от съоръжението. Така токът на мълнията се отвежда в земята, без изобщо да докосва резервоара или тръбопровода.
Специфични изисквания към инсталацията:
- Съпротивление: За разлика от стандартните 10 Ohm, в много ATEX спецификации (особено в нефтохимията) се гони още по-ниско съпротивление на заземителите (напр. под 4 или 1 Ohm), за да се гарантира мигновено разсейване.
- Връзки: Забранено е използването на връзки, които могат да се разхлабят от вибрации. Предпочитат се заварки (екзотермични) или специални сертифицирани клеми с осигурителни гайки.
- SPD (Защита от пренапрежение): Инсталирането на арестори е задължително за всички кабели, които влизат във взривоопасната зона. Ако мълния удари на километър разстояние, индуцираното напрежение може да влезе по кабела на датчика за ниво и да предизвика искра вътре в резервоара. Аресторите "отрязват" този пик.
Периодичност на проверките
Съгласно Наредба № 4 и Наредба № 16-116, контролът тук е драконовски:
- Визуален оглед: Веднъж на 6 месеца или 1 година (в зависимост от класа).
- Пълно измерване: Веднъж на 1 година (за разлика от 3 години при обикновени сгради).
Всяко прекъсване на веригата или корозия трябва да се отстранява незабавно.
Какво трябва да е уточнено в заданието за рискова зона?
Предоставете на проектантите документацията за предназначението на зоните, процесите и наличното оборудване. Съгласуването между специалистите по електрическата част, технологичния процес и безопасността е съществено. Решение, използвано при обикновен склад, не се пренася автоматично към обект с различни условия.
Уточнете ограниченията за достъп, работа и последваща проверка. Документите за конкретните компоненти трябва да съответстват на действителното им приложение. За първоначално обсъждане на обхвата вижте мълниезащита за високорискови обекти.
Активната мълниезащита (МИД) е отлично решение за такива обекти, тъй като позволява изнасянето на точката на прихващане високо и далеч от опасните изпарения, покривайки голям периметър с една мачта.
